бройлер

Речник на българския език

бро̀йлер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бро̀йлери, (два) бро̀йлера, м. Пиле, отглеждано по специален начин само за месо, обикн. печено.

Грешни изписвания (1)

  • бройлир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брой-лер
непълен член брой-ле-ра
пълен член брой-ле-рът
мн.ч. брой-ле-ри
членувано брой-ле-ри-те
бройна форма брой-ле-ра
звателна форма