броилка

Речник на българския език

броилка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-ил-ка
членувано бро-ил-ка-та
мн.ч. бро-ил-ки
членувано бро-ил-ки-те
звателна форма