брифинг

Речник на българския език

брѝфинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. брѝфинги, (два) брѝфинга, м. Кратка среща с журналисти за свеждане на текуща, актуална информация от страна на някоя институция.

Грешни изписвания (2)

  • брифенк
  • брифинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-финг
непълен член бри-фин-га
пълен член бри-фин-гът
мн.ч. бри-фин-ги
членувано бри-фин-ги-те
бройна форма бри-фин-га
звателна форма