брикетиране

Речник на българския език

брикетѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • брекетиране
  • брекетирани
  • брекетиръне
  • брекетиръни
  • брекитиране
  • брекитирани
  • брекитиръне
  • брекитиръни
  • брикетирани
  • брикетиръне
  • брикетиръни
  • брикитиране
  • брикитирани
  • брикитиръне
  • брикитиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-ке-ти-ра-не
членувано бри-ке-ти-ра-не-то
мн.ч. бри-ке-ти-ра-ния
членувано бри-ке-ти-ра-ни-я-та