бригадирка

Речник на българския език

бригадѝрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бригадѝрки, ж. Жена бригадир.

Грешни изписвания (7)

  • брегадирка
  • брегадиркъ
  • брегъдирка
  • брегъдиркъ
  • бригадиркъ
  • бригъдирка
  • бригъдиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-га-дир-ка
членувано бри-га-дир-ка-та
мн.ч. бри-га-дир-ки
членувано бри-га-дир-ки-те
звателна форма