бренеке

Речник на българския език

бренеке съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бре-не-ке
членувано бре-не-ке-то
мн.ч. бре-не-ке-та
членувано бре-не-ке-та-та