брезент

Речник на българския език

брезѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Груб непромокаем плат за палатки, за покриване на предмети, оставени на открито.
прил. брезѐнтов, брезѐнтова, брезѐнтово, мн. брезѐнтови. Брезентово наметало. Брезентово покривало за кола.

Грешни изписвания (1)

  • бризент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бре-зент
непълен член бре-зен-та
пълен член бре-зен-тът
мн.ч. бре-зен-ти
членувано бре-зен-ти-те
бройна форма бре-зен-та
звателна форма