бревет

Речник на българския език

бревет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бре-вет
непълен член бре-ве-та
пълен член бре-ве-тът
мн.ч. бре-ве-ти
членувано бре-ве-ти-те
бройна форма бре-ве-та
звателна форма