браунинг

Речник на българския език

браунинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • браунинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-у-нинг
непълен член бра-у-нин-га
пълен член бра-у-нин-гът
мн.ч. бра-у-нин-ги
членувано бра-у-нин-ги-те
бройна форма бра-у-нин-га
звателна форма