братле

Речник на българския език

братлѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. брат

Грешни изписвания (1)

  • брътле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брат-ле
членувано брат-ле-то
мн.ч. брат-ле-та
членувано брат-ле-та-та