брантия

Речник на българския език

брантѝя съществително име, женски род (тип 47b) редактиране

Значение

мн. брантѝи, ж.
1. Разг. Грубо. Развратна жена, курва.
2. Остар. Стара мома или стара, изоставена жена.

Грешни изписвания (3)

  • брантиъ
  • брънтиъ
  • брънтия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бран-тия
членувано бран-ти-я-та
мн.ч. бран-тии
членувано бран-ти-и-те
звателна форма бран-ти-йо