бранене

Речник на българския език

бранене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-не-не
членувано бра-не-не-то
мн.ч. бра-не-ния
членувано бра-не-ни-я-та