бране

Речник на българския език

бранѐ — съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. бера̀

Грешни изписвания (1)

  • бръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-не
членувано бра-не-то
мн.ч. бра-ния
членувано бра-ни-я-та

Връзки