брамин

Речник на българския език

брамѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. брамѝни, м. Член на висшата жреческа каста в Индия.

Грешни изписвания (1)

  • бръмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-мин
непълен член бра-ми-на
пълен член бра-ми-нът
мн.ч. бра-ми-ни
членувано бра-ми-ни-те
бройна форма бра-ми-на
звателна форма