бракуване

Речник на българския език

браку̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бракувани
  • бракувъне
  • бракувъни
  • бръкуване
  • бръкувани
  • бръкувъне
  • бръкувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бра-ку-ва-не
членувано бра-ку-ва-не-то
мн.ч. бра-ку-ва-ния
членувано бра-ку-ва-ни-я-та