бракма

Речник на българския език

бракма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бракмѝ, ж. Разг. Пренебр. Счупен, раздрънкан предмет, машина, апарат. Ама че бракма си си купил!

Грешни изписвания (3)

  • бракмъ
  • бръкма
  • бръкмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брак-ма
членувано брак-ма-та
мн.ч. брак-ми
членувано брак-ми-те
звателна форма