бояджия

Речник на българския език

бояджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. бояджѝи, м.
1. Човек, който има бояджийница или работи в бояджийница.
2. Работник, който боядисва помещения, сгради и под.
прил. бояджѝйски, бояджѝйска, бояджѝйско, мн. бояджѝйски. Бояджийски занаят. Бояджийска четка. Бояджийска бригада.

Грешни изписвания (1)

  • буяджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-я-джия
непълен член бо-я-джи-я-та
пълен член бо-я-джи-я-та
мн.ч. бо-я-джии
членувано бо-я-джи-и-те
бройна форма бо-я-джии
звателна форма бо-я-джи-йо