бохча

Речник на българския език

бохча̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бохчѝ, ж.
1. Разг. Четвъртито парче плат за опаковане на дрехи във вързоп.
2. Разг. Самият вързоп с дрехи в такъв плат.
3. Диал. Покривка за маса.

Грешни изписвания (3)

  • бохчъ
  • бухча
  • бухчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бох-ча
членувано бох-ча-та
мн.ч. бох-чи
членувано бох-чи-те
звателна форма —

Връзки