боулинг

Речник на българския език

бо̀улинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спортната игра кегли.

Грешни изписвания (4)

  • бооленк
  • боолинк
  • боуленк
  • боулинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-у-линг
непълен член бо-у-лин-га
пълен член бо-у-лин-гът
мн.ч. бо-у-лин-ги
членувано бо-у-лин-ги-те
бройна форма бо-у-лин-га
звателна форма