ботокс

Речник на българския език

бо̀токс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Лекарство за изглаждане на бръчки.
Ботулинов токсин BTX е лекарство, което се произвежда от бактерии, които живеят в природата в безкислородна среда. Ботоксът е протеин като има няколко вида означени с латинските букви от A до G. За медицински цели се ползва най-често този от тип A. Инжектирането му в нищожни количества директно в мускулатурата предизвиква нейното отпускане и изглаждане на кожата.

Открит е през 1822 г. , но едва от 1968 г. се употребява за медицински цели върху човека и постепенно става известен с името ботокс. От 1978 г. се прилага в офталмологията за лечение на кривогледство при деца, при блефароспазъм, в неврологията при лицев хемиспазъм, тортиколис и др.
От 1992 г. се използва с голям успех за третиране на мимическите бръчки на лицето, както и при едно рядко, но неприятно състояние, наречено хиперхидроза.

Грешни изписвания (1)

  • ботукс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-токс
непълен член бо-ток-са
пълен член бо-ток-сът
мн.ч. бо-ток-си
членувано бо-ток-си-те
бройна форма бо-ток-са
звателна форма