бостан

Речник на българския език

1. боста̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. боста̀ни, (два) боста̀на, м.
1. Място, засадено с дини и пъпеши. Отивам на бостана.
2. Диал. Само ед. Засадените дини и пъпеши, а също и плодът като цяло. Тая година бостанът не стана.

Грешни изписвания (1)

  • бустан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бос-тан
непълен член бос-та-на
пълен член бос-та-нът
мн.ч. бос-та-ни
членувано бос-та-ни-те
бройна форма бос-та-на
звателна форма

2. Боста̀н географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Бустан