бомбаж

Речник на българския език

бомба̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Ферментация на съдържанието на консерва, поради която стените ѝ се издуват.

Грешни изписвания (2)

  • бомбаш
  • бумбаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бом-баж
непълен член бом-ба-жа
пълен член бом-ба-жът
мн.ч. бом-ба-жи
членувано бом-ба-жи-те
бройна форма бом-ба-жа
звателна форма