бомба

Речник на българския език

бо̀мба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бо̀мби, ж.
1. Вид разрушително или запалително бойно средство с взривно вещество, което се пуска от самолет или се хвърля с ръка.
2. Прен. Разг. Само ед. Нещо, което предизвиква силна изненада или буди одобрение, възхищение. Как ти се струва баницата? — Бомба е!
същ. умал. бо̀мбичка, мн. бо̀мбички, ж. Децата хвърлят бомбички.
прил. бо̀мбен, бо̀мбена, бо̀мбено, мн. бо̀мбени. Бомбен удар.

Грешни изписвания (1)

  • бомбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бом-ба
членувано бом-ба-та
мн.ч. бом-би
членувано бом-би-те
звателна форма