бокалче

Речник на българския език

бокалче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-кал-че
членувано бо-кал-че-то
мн.ч. бо-кал-че-та
членувано бо-кал-че-та-та