бокал

Речник на българския език

бока̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бока̀ли, (два) бока̀ла, м. Голяма чаша за вино.

Грешни изписвания (1)

  • букал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-кал
непълен член бо-ка-ла
пълен член бо-ка-лът
мн.ч. бо-ка-ли
членувано бо-ка-ли-те
бройна форма бо-ка-ла
звателна форма —

Връзки