бойскаут

Речник на българския език

бойскаут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бойс-ка-ут
непълен член бойс-ка-у-та
пълен член бойс-ка-у-тът
мн.ч. бойс-ка-у-ти
членувано бойс-ка-у-ти-те
бройна форма бойс-ка-у-та
звателна форма