боздуган

Речник на българския език

боздуга̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. боздуга̀ни, (два) боздуга̀на, м. ист. Старинно бойно оръжие — тежка желязна топка, покрита с шипове, на къса дръжка.

Грешни изписвания (3)

  • боздоган
  • буздоган
  • буздуган

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. боз-ду-ган
непълен член боз-ду-га-на
пълен член боз-ду-га-нът
мн.ч. боз-ду-га-ни
членувано боз-ду-га-ни-те
бройна форма боз-ду-га-на
звателна форма