бодване

Речник на българския език

бо̀дване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бодвани
  • бодвъне
  • бодвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бод-ва-не
членувано бод-ва-не-то
мн.ч. бод-ва-ния
членувано бод-ва-ни-я-та