богослужение

Речник на българския език

богослужѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. богослужѐния, ср. Извършване на религиозен обред от духовно лице, обикн. в църква; църковна служба, литургия.

Грешни изписвания (7)

  • богосложение
  • богусложение
  • богуслужение
  • бугосложение
  • бугослужение
  • бугусложение
  • бугуслужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-гос-лу-же-ние
членувано бо-гос-лу-же-ни-е-то
мн.ч. бо-гос-лу-же-ния
членувано бо-гос-лу-же-ни-я-та