богословие

Речник на българския език

богосло̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие.

Грешни изписвания (3)

  • богусловие
  • бугословие
  • бугусловие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-гос-ло-вие
членувано бо-гос-ло-ви-е-то
мн.ч. бо-гос-ло-вия
членувано бо-гос-ло-ви-я-та