богородиче

Речник на българския език

богоро̀диче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • богородече
  • богородечи
  • богородичи
  • богуродече
  • богуродечи
  • богуродиче
  • богуродичи
  • бугородече
  • бугородечи
  • бугородиче
  • бугородичи
  • бугуродече
  • бугуродечи
  • бугуродиче
  • бугуродичи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-го-ро-ди-че
членувано бо-го-ро-ди-че-то
мн.ч. бо-го-ро-ди-че-та
членувано бо-го-ро-ди-че-та-та