богомилство

Речник на българския език

богомѝлство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. ист. Еретическо религиозно учение, основано в България от поп Богомил през Х век, което е било насочено против символите на официалната църква.

Грешни изписвания (7)

  • богомилству
  • богумилство
  • богумилству
  • бугомилство
  • бугомилству
  • бугумилство
  • бугумилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-го-мил-с-т-во
членувано бо-го-мил-с-т-во-то
мн.ч. бо-го-мил-с-т-ва
членувано бо-го-мил-с-т-ва-та