блюстѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
блюстѝтелят, блюстѝтеля, мн. блюстѝтели, м. (Често — ирон.) Лице, което следи за строгото спазване на закони, правила, нравствени норми. Блюстители на реда и законността.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- блйостител
- блйоститил
- блйустител
- блйуститил
- блюститил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | блюс-ти-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | блюс-ти-те-ля | |
| пълен член | блюс-ти-те-лят | |
| мн.ч. | блюс-ти-те-ли | |
| членувано | блюс-ти-те-ли-те | |
| бройна форма | блюс-ти-те-ли | |
| звателна форма | блюс-ти-те-лю | |