блондин

Речник на българския език

блондѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. блондѝни, м. Русокос мъж със сини очи.

Грешни изписвания (1)

  • блундин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блон-дин
непълен член блон-ди-на
пълен член блон-ди-нът
мн.ч. блон-ди-ни
членувано блон-ди-ни-те
бройна форма блон-ди-на
звателна форма