блин

Речник на българския език

блин — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блин
непълен член бли-на
пълен член бли-нът
мн.ч. бли-ни
членувано бли-ни-те
бройна форма бли-на
звателна форма —

Връзки