бликане

Речник на българския език

бликане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бли-ка-не
членувано бли-ка-не-то
мн.ч. бли-ка-ния
членувано бли-ка-ни-я-та