близначка

Речник на българския език

близна̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. близна̀чки, ж. Жена близнак. Имам сестра близначка. Двете близначки.

Грешни изписвания (3)

  • блезначка
  • блезначкъ
  • близначкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. близ-нач-ка
членувано близ-нач-ка-та
мн.ч. близ-нач-ки
членувано близ-нач-ки-те
звателна форма