бленуване

Речник на българския език

блену̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • бленувани
  • бленувъне
  • бленувъни
  • блинуване
  • блинувани
  • блинувъне
  • блинувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бле-ну-ва-не
членувано бле-ну-ва-не-то
мн.ч. бле-ну-ва-ния
членувано бле-ну-ва-ни-я-та