бленда

Речник на българския език

1. блѐнда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. блѐнди, ж. Преграда на обектив за намаляване на отвора, за да се подобри образът; диафрагма.

Грешни изписвания (1)

  • блендъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блен-да
членувано блен-да-та
мн.ч. блен-ди
членувано блен-ди-те
звателна форма

2. бленда — ед. ч. непълен член

бленда е производна форма на бленд (ед. ч. непълен член).

3. бленда — бройна форма

бленда е производна форма на бленд (бройна форма).