блеене

Речник на българския език

блѐене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • блеени
  • блеине
  • блеини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бле-е-не
членувано бле-е-не-то
мн.ч. бле-е-ния
членувано бле-е-ни-я-та