благородниче

Речник на българския език

благородниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-род-ни-че
членувано бла-го-род-ни-че-то
мн.ч. бла-го-род-ни-че-та
членувано бла-го-род-ни-че-та-та