благородие

Речник на българския език

благоро̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • благуродие
  • блъгородие
  • блъгуродие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ро-дие
членувано бла-го-ро-ди-е-то
мн.ч. бла-го-ро-дия
членувано бла-го-ро-ди-я-та