благолепие

Речник на българския език

благолепие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ле-пие
членувано бла-го-ле-пи-е-то
мн.ч. бла-го-ле-пия
членувано бла-го-ле-пи-я-та