благинка

Речник на българския език

благинка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гин-ка
членувано бла-гин-ка-та
мн.ч. бла-гин-ки
членувано бла-гин-ки-те
звателна форма