благина

Речник на българския език

благина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. благинѝ, ж.
1. Само ед. Блажно ястие; мазнина.
2. Само ед. Качество на благ (в 3 знач.); сладост.
3. Прен. Добрина.

Грешни изписвания (7)

  • благена
  • благенъ
  • благинъ
  • блъгена
  • блъгенъ
  • блъгина
  • блъгинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-ги-на
членувано бла-ги-на-та
мн.ч. бла-ги-ни
членувано бла-ги-ни-те
звателна форма