бичме

Речник на българския език

бичмѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. бичмѐта, ср. Четвъртита дървена греда с дължина няколко метра, която се използва цяла или нарязана на дъски в строителството.

Грешни изписвания (1)

  • бечме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бич-ме
членувано бич-ме-то
мн.ч. бич-ме-та
членувано бич-ме-та-та