бичи

Речник на българския език

1. бѝчи — прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • биче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-чи
непълен член би-чия
пълен член би-чи-ят
ж. р. би-ча
членувано би-ча-та
ср. р. би-чо
членувано би-чо-то
мн. ч. би-чи
членувано би-чи-те

2. бичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бичи е производна форма на бича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. бичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бичи е производна форма на бича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. бичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бичи е производна форма на бича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. бичи — повелително наклонение, ед. ч.

бичи е производна форма на бича (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки