бисерче

Речник на българския език

бисерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-сер-че
членувано би-сер-че-то
мн.ч. би-сер-че-та
членувано би-сер-че-та-та