биполярен

Речник на българския език

бѝполя̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • биполярин
  • бипулярен
  • бипулярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-по-ля-рен
непълен член би-по-ляр-ния
пълен член би-по-ляр-ни-ят
ж. р. би-по-ляр-на
членувано би-по-ляр-на-та
ср. р. би-по-ляр-но
членувано би-по-ляр-но-то
мн. ч. би-по-ляр-ни
членувано би-по-ляр-ни-те