бионичен

Речник на българския език

бионичен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. би-о-ни-чен
непълен член би-о-нич-ния
пълен член би-о-нич-ни-ят
ж. р. би-о-нич-на
членувано би-о-нич-на-та
ср. р. би-о-нич-но
членувано би-о-нич-но-то
мн. ч. би-о-нич-ни
членувано би-о-нич-ни-те